Самите гробове

И те тръгнаха

Наруто дойде. сложи спалният чувал на земята и тръгна да се разхожда около гробовете...

той дълго обикаля и четеше имената на умрелите по надгробните плочи.
-почивайте в мир-каза той и отиде до спалният си чувал. пъхна се в него и се опитваше да заспи - но неможеше...

нощта беше тиха, чуваше се само "песента" на щурците и "грозното" гракане на гарвани.
Наруто стана от спалния чувал и се качи на близкото дърво. той се огледа наоколо, но невидя нищо заради гъстъта мъгла, която беше "паднала" преди малко...

-неможе да стане по-зле-мислеше си Наруто и точно тогава заваля силен дъжд и започна да гърми.
-очевидно може...
до няколко минути целият беше мокър...
-ЗАЩО ТОЧНО НА МЕН?-извика той...

Наруто продължи да си седи на дървото, докато накрая му писна, все си спалният чувал и си тръгна

Шизуне дойде и започна да разглежда гробовете

Момичето се загледа в един гроб

Таюя дойде и започна да обикаля гробовете

Забуза се появи до Таюя със мъглата и каза:

-"Таюя, не трябва да си тук."

-Защо???

Забуза каза:

-"Дрогирана си и не трябва да се разкавраш така сама."

Момичето започна да се хили и каза:
Івече не съм дрогирана!

Забуза внимателно я хвана за бузите и я погледна в очите като обърна внимание на зениците и каза:

-"Може и да си права, но все пак внимавай."

Момичето го погледна и каза:
-Добре щом казваш!

Забуза каза:

-"Ти си достатъчно голяма и силна да се оправиш сама от тук-нататък, аз нямам работа тук."

Оформи се много гъста мъгла и със нея Забуза изчезна.

Момичето каза:
-Малиии как искам да умра!

Момичето се дкосна до някакво от отровно разстение и припадна.

черни гарвани прелитаха над гробовете и грачеха...
Итачи влезе във гробището и отиде при гробовете на Учиха.
-добре че ви убих-мислеше си Итачи-сега щеше да се води дълга световна война и малкият ми брат щеше да изживее това, което и аз изживях като бях на 4 години...

изведнъж Итачи започна да се разкъсва и изчезна....

Момичто изчезна.

Шика дойде,легна до един гроб и затвори очи!

Шика изчезна