Скалите до реката

Саске само се усмихна

Забуза отпусна мечът си и седна до реката.

Хидан се засмиал аз о4аквах 4е щеше да иска да го убиа това е по дразнащо и Хидан сащо из4езнал!

Забуза погледнал Таюя и каза:

-"Здрасти, покрай целия саир не те забелязах, според мен вече чу кой съм."

Момичето изчезна.

- хаха Саске се засмя и погледна забуза

Забуза също го видя и каза:

-"На кво се смееш хлапе?"

Саске се усмихна и каза
- кой е хлапе бе пич

Забуза се усмихна и каза:

-"Е, на колко години си?"

- на 18 Саске искара меча
- но кво те бърка

ПП: Всъщност Саске е на 16, а Забуза на 26, за това за мене си хлапе.

Изведнъж цялото място беше погълнато от много гъста мъгла, за няколко секунди тя изчезна и Забуза го нямаше вече.

- добре аре аз се махам чао0 до някой друг път но тогава може да не съм в добро настроение

П.П хуу хуу

ПП: Знаеш ли как ме чеши настроението ти.

П.П недей че така ща зачеше някой меч ^^

ПП: Big deal

Момичето дойде ама още беше под влиянието на дрогата и седна на един камък.

Момичето почна да плаче заради неината простотия.

И викаше на ум:
-много съм тъпа какво мислих!!-след това момичето каза:
-Защо да живея!- а от очите й падаха капки сълзи

Момичето каза:
-Имам чуството че не съм човек а чудовище!

Момичето се загледа в реката а от очите и падаха сълзи.

Забуза се появи и каза:

-"Разбрах какво са ви дали."

Момичето още беше под влиянито на дрогата и каза:
-Обоже мой говора с дарво!

Забуза я вкара във Генджуцу което я приспа, за да излезе по бързо от въздейсвието.

Преди да направи Генджуцу момичето се беше стреснало и изчезна зачуза беше направил Генджуцу на една жаба демек съм се заменила с жаба